Най-старият хокеист в света е на 98 г.
Статистически хората доста рядко доживяват над 90-годишна възраст. Още по-малко са тези, които спортуват на тези години. Сред това отбрано малцинство е Марк Сертич от Дълът, Минесота. Той е най-старият настоящ хокеист в света, тъй като и на 98 година продължава да практикува обичания спорт.
Дядо Марк е на леда практически през целия си живот. Той е роден през 1922 година, когато щатът Минесота към момента не е център на американския хокей, само че студеният климат помагал за това децата да се възпламенят по канадската игра. Сертич се качил на кънки, когато бил 11-годишен и се влюбил в хокея.
Младостта му съвпаднала с Втората международна война - постъпил в армията през 1942-ра, учил за радист и след 2 г. го изпратили в Европа. Воювал - дивизията му попаднала под немско контранастъпление в Ардените, след това пък превзела мост на Рейн и освободила концлагера в Линц (Австрия). Марк имал шанс - върнал се вкъщи незасегнат.
И без да е забравил страстта си. Лично построил ледено поле, събрал локални младежи и дружно играели хокей. Тези, които живеели надалеч, персонално товарел в своя пикап и ги откарвал до площадката и след това назад по домовете.
" Учеше децата на едно: в случай че искаш да направиш нещо, приложи всичките си сили и качества, с цел да го направиш добре ", споделя синът му Стив.
Иначе до началото на 80-те години Сертич работел в офиса на локална компания. Някъде по това време се сприятелил с локалните пожарникари. Те имали свой аматьорски тим, който играел по 5 мача седмично. Сертич се присъединил в този отбор и към момента е в него.
През всички години е претърпял много контузии на леда - губил е зъби, чупил е раменна става и ребра, които са пробили белия му дроб. Но постоянно се е завръщал в играта.
Когато навършил 80 година, съотборниците му подарили карта за пожизнени безвъзмездни тренировки. Едва ли са си представяли, че това ще продължи толкоз дълго... " Това е отлична договорка - смее се дядо Марк. - Ще държа крепко стика, до момента в който мога. "
И остава в отлична форма - прескача през мантинелата, пързаля се много бързо и с внезапни завои, стреля постоянно към вратата. Съотборниците го обичат и постоянно гледат да го изведат на добра позиция - както споделя самият Сертич, през кариерата си е вкарал няколко хиляди гола.
Той поддържа форма по следния метод: става всяка заран в 6 и прави клякания, лицеви опори, разтягания. Три пъти седмично играе хокей, а след мачовете разисква с другари играта. Помага му и бягането - до 85-годишна възраст Сертич е тичал на разнообразни дистанции, взел участие е и в маратони с ролкови кънки.
" На едно такова бягане татко падна и си счупи средния пръст - хирурзите дори мислеха за ампутация. А той ми сподели: " Стив, дано най-малко го отрежат по този начин, че да мога да държа стика крепко ". Хирургът се засмя, само че баща изобщо не се майтапеше ", споделя Стив.
Синовете и внуците на Марк също са минали през хокея, само че професионална кариера е направил единствено един. Анди Сертич е определен в 5-ия кръг на драфта за НХЛ от " Питсбърг " през 2002 година, само че по този начин и не заиграва в тима - цялата му кариера минава в ECHL и Европа. А до момента в който е бил на Стария континент, употребява опцията да заведе дядо си в родината на предците им - Хърватия, и там, където е бил концлагерът Маутхаузен.
" Виждал съм два пъти баща да плаче - когато умря мама и когато посети това място ", споделя Стив Сертич.
Марк, несъмнено, е вписан в Книгата на върховете " Гинес " като най-възрастния хокеист. Но си е сложил цел - да играе и когато е на 100.
" Трудно ми е да обясня за какво обичам тази игра. Можеш да водиш шайбата, да я шутираш, да я отнемаш от съперника, да правиш доста разнообразни неща и просто да се пързаляш. Хокеят ме срещна с отлични момчета - те единствено ми подават, та от време на време се разстройвам, че не съумявам да осъществявам всички положения. На моята възраст е изумително да поддържам връзка по този метод с младите, коства ми се, че това е доста значимо за един дъртак. Провървя ми, хокеят е най-хубавото, което ми се случи ", заключава Марк Сертич, който е бил и треньор - на локалния " Минесота-Дълът " (1982-2000), на техническия университет в Мичиган (2000-2003) и асистент в отбора на бенедиктинския лицей " Св. Схоластика ".
Дядо Марк е на леда практически през целия си живот. Той е роден през 1922 година, когато щатът Минесота към момента не е център на американския хокей, само че студеният климат помагал за това децата да се възпламенят по канадската игра. Сертич се качил на кънки, когато бил 11-годишен и се влюбил в хокея.
Младостта му съвпаднала с Втората международна война - постъпил в армията през 1942-ра, учил за радист и след 2 г. го изпратили в Европа. Воювал - дивизията му попаднала под немско контранастъпление в Ардените, след това пък превзела мост на Рейн и освободила концлагера в Линц (Австрия). Марк имал шанс - върнал се вкъщи незасегнат.
И без да е забравил страстта си. Лично построил ледено поле, събрал локални младежи и дружно играели хокей. Тези, които живеели надалеч, персонално товарел в своя пикап и ги откарвал до площадката и след това назад по домовете.
" Учеше децата на едно: в случай че искаш да направиш нещо, приложи всичките си сили и качества, с цел да го направиш добре ", споделя синът му Стив.
Иначе до началото на 80-те години Сертич работел в офиса на локална компания. Някъде по това време се сприятелил с локалните пожарникари. Те имали свой аматьорски тим, който играел по 5 мача седмично. Сертич се присъединил в този отбор и към момента е в него.
През всички години е претърпял много контузии на леда - губил е зъби, чупил е раменна става и ребра, които са пробили белия му дроб. Но постоянно се е завръщал в играта.
Когато навършил 80 година, съотборниците му подарили карта за пожизнени безвъзмездни тренировки. Едва ли са си представяли, че това ще продължи толкоз дълго... " Това е отлична договорка - смее се дядо Марк. - Ще държа крепко стика, до момента в който мога. "
И остава в отлична форма - прескача през мантинелата, пързаля се много бързо и с внезапни завои, стреля постоянно към вратата. Съотборниците го обичат и постоянно гледат да го изведат на добра позиция - както споделя самият Сертич, през кариерата си е вкарал няколко хиляди гола.
Той поддържа форма по следния метод: става всяка заран в 6 и прави клякания, лицеви опори, разтягания. Три пъти седмично играе хокей, а след мачовете разисква с другари играта. Помага му и бягането - до 85-годишна възраст Сертич е тичал на разнообразни дистанции, взел участие е и в маратони с ролкови кънки.
" На едно такова бягане татко падна и си счупи средния пръст - хирурзите дори мислеха за ампутация. А той ми сподели: " Стив, дано най-малко го отрежат по този начин, че да мога да държа стика крепко ". Хирургът се засмя, само че баща изобщо не се майтапеше ", споделя Стив.
Синовете и внуците на Марк също са минали през хокея, само че професионална кариера е направил единствено един. Анди Сертич е определен в 5-ия кръг на драфта за НХЛ от " Питсбърг " през 2002 година, само че по този начин и не заиграва в тима - цялата му кариера минава в ECHL и Европа. А до момента в който е бил на Стария континент, употребява опцията да заведе дядо си в родината на предците им - Хърватия, и там, където е бил концлагерът Маутхаузен.
" Виждал съм два пъти баща да плаче - когато умря мама и когато посети това място ", споделя Стив Сертич.
Марк, несъмнено, е вписан в Книгата на върховете " Гинес " като най-възрастния хокеист. Но си е сложил цел - да играе и когато е на 100.
" Трудно ми е да обясня за какво обичам тази игра. Можеш да водиш шайбата, да я шутираш, да я отнемаш от съперника, да правиш доста разнообразни неща и просто да се пързаляш. Хокеят ме срещна с отлични момчета - те единствено ми подават, та от време на време се разстройвам, че не съумявам да осъществявам всички положения. На моята възраст е изумително да поддържам връзка по този метод с младите, коства ми се, че това е доста значимо за един дъртак. Провървя ми, хокеят е най-хубавото, което ми се случи ", заключава Марк Сертич, който е бил и треньор - на локалния " Минесота-Дълът " (1982-2000), на техническия университет в Мичиган (2000-2003) и асистент в отбора на бенедиктинския лицей " Св. Схоластика ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ